Трансплантацията на бял дроб лекува ли муковисцидозата?
През последните години присаждането на бял дроб при пациенти с муковисцидоза в напреднал стадий на заболяването става все по-разпространен терапевтичен метод. Трансплантирането на бели дробеве не променя нашето ДНК и не лекува муковисцидоза, но значително увеличава продължителността и качеството на живот на пациента. В следващите редове ще намерите резюме на труда на Д-р Гергана Петрова, Клиника по детски болести, УМБАЛ „Александровска” на тема Трансплантация на бял дроб – шанс за пациентите с муковисцидоза. Пълната му версия можете да прочетете тук.
“Повече от 20 години трансплантацията на бял дроб (БТ) е опция за подобряване на качеството на живот и прогнозата при пациенти с различни белодробни заболявания в краен стадий. Най-честото показание за БТ при пациенти под 18 години е муковисцидоза в краен стадий на белодробното засягане. Успеваемостта на БТ се увеличава с течение на времето, в наши дни се докладва по-добра дългосрочна преживяемост и функционални резултати при трансплантираните пациенти. Въпреки успеха на процедурата, съществуват множество проблеми и усложнения, които могат да се развият при реципиента. С правилно наблюдение и лечение честотата и тежестта на тези проблеми може да бъде намалена. Въпреки това значително подобряване на цялостните резултати от БТ ще настъпи само при наличие на по-добри методи за ефективно лечение на хроничното отхвърляне. Този обзор обобщава актуалното състояние на БТ, включително и настоящите насоки за насочване на пациентите към процедурата, противопоказанията за нея, възможните усложнения и преживяемостта в световен мащаб.”
“В световен мащаб 66% от БТ на пациенти на възраст 11–18 години, а при възрастните – 32% от билатералните и под 1% от унилатералните БТ са на пациенти с МВ.”
“Стандартните индикации за БТ са:
1. ФЕО1 <30%.
2. Бързо прогресивно спадане на ФЕО1 >30%.
3. Бърза еволюция – кахексия, масивна хемоптиза, зачестяване на хоспитализациите.
4. pCO2 >50 mmHg, pO2 <55 mmHg.
Абсолютните контраиндикации са малко, но важни за постигане на добър изход. Te ca:
1. Тежка дисфункция на друг орган (черен дроб, бъбрек).
2. HIV, активен вирусен хепатит.
3. Полирезистентен MRSA.
4. B. cepacia gemovar III (висок посттрансплантационен леталитет).
5. Активна злоупотреба с цигари, алкохол и наркотици.
6. Тежко психиатрично засягане.
7. Малигнен процес.”