1. Дайте си време за адаптация
След поставянето на диагнозата е нормално да се чувствате претоварени от информация, емоции и неизвестност. Не се опитвайте да “прескочите” етапите на приемане. Позволете си:
- Да изразите емоциите си – плачът, разговорът с близък или писането в дневник могат да помогнат.
- Да обработите информацията – осъзнаването на реалността е първата стъпка към приемането.
Помнете, че емоциите ви са валидни и не се срамувайте от тях.
2. Потърсете точна информация
Неяснотата може да увеличи тревожността. Постарайте се да получите ясна и надеждна информация за състоянието на детето от медицински специалисти. Въпреки че интернет е лесно достъпен, избягвайте да се доверявате на недостоверни източници, които могат да ви объркат или изплашат.
Попитайте лекарите за:
- Прогнозата за състоянието.
- Наличните лечения или терапии.
- Как можете да подкрепите детето си в ежедневието.
Колкото по-добре разбирате диагнозата, толкова по-уверени ще се чувствате.
3. Приемете, че не сте виновни
Един от най-честите капани за родителите е чувството за вина. Много майки и бащи се питат дали са направили нещо грешно по време на бременността, дали са пропуснали някакви признаци или са могли да предотвратят състоянието. Истината е, че повечето диагнози са извън вашия контрол.
Вместо да се обвинявате, насочете енергията си към това как да осигурите най-доброто за вашето дете.
4. Споделяйте чувствата си
Не преминавайте през този процес сами. Споделете своите мисли и тревоги с партньора си, приятели или близки. Говоренето за това, което ви притеснява, може да облекчи тежестта на емоциите. Ако имате усещането, че другите не разбират ситуацията ви, потърсете подкрепа от други родители, които са преминали през подобно преживяване.
Групите за взаимопомощ и онлайн общностите могат да бъдат ценен източник на съпричастност и практични съвети.
5. Създайте план за действие
След като първоначалният шок отмине, преминете към по-конструктивна фаза – изграждане на стратегия. Планирането дава усещане за контрол и ви помага да гледате напред.
Вашият план може да включва:
- График за медицински прегледи и терапии.
- Организация на ежедневието според нуждите на детето.
- Информиране на учители или други хора, които се грижат за детето, за неговото състояние.
6. Грижете се за себе си
За да бъдете опора за детето си, е важно и вие да сте в добро емоционално и физическо състояние. Не пренебрегвайте своите нужди:
- Отделяйте време за почивка, спорт или хоби.
- Обмислете работа с психолог, който да ви помогне да се справите със стреса.
- Приемете помощ от близки, когато се предлага – не е нужно да правите всичко сами.
7. Фокусирайте се върху силните страни на детето
Диагнозата може да промени перспективата ви за бъдещето, но не определя изцяло детето ви. То е повече от медицинския си статус. Наблюдавайте талантите му, интересите му и онези моменти, в които то сияе. Това ще ви помогне да изградите позитивна нагласа и да подкрепите неговото развитие.
8. Бъдете пример за устойчивост
Децата често черпят сила и увереност от поведението на своите родители. Това не означава, че трябва да криете чувствата си, а че е важно да им покажете как се справяте с трудностите. Говорете с тях открито, използвайки език, подходящ за възрастта им, и им показвайте, че заедно ще преминете през всичко.
Приемането на диагнозата на вашето дете е дълбоко лично пътуване, което изисква време, подкрепа и любов – както към детето, така и към самите вас. Помнете, че не сте сами. Потърсете помощ от специалисти и общности, и вярвайте, че всяко предизвикателство може да бъде преодоляно с грижа, търпение и вяра в силата на семейството.
Вашата любов и усилия са най-големият дар, който можете да дадете на детето си.
*Статиите са предназначени да предоставят общи насоки и препоръки, но за най-добра подкрепа и индивидуален подход е препоръчително да се консултирате със специалист психолог.