През 2026 г. България направи важна крачка в ранната диагностика на муковисцидозата. За първи път заболяването беше включено в националната програма за масов неонатален скрининг – промяна, която пациентската общност очакваше от години.

На 18 март 2026 г. Министерството на здравеопазването официално обяви разширяването на неонаталния скрининг с три редки заболявания – муковисцидоза, спинална мускулна атрофия и тежки комбинирани имунни дефицити.

За “Асоциация муковисцидоза” това е съществен напредък. Ранното откриване на заболяването позволява навременно започване на специализирани грижи, проследяване и лечение, с което могат да бъдат предотвратени или ограничени редица усложнения.

Вярваме, че зад успешното прилагане на една национална скринингова програма стоят не само съвременните диагностични възможности, но и добрата координация между медицинските специалисти, институциите, пациентските организации и семействата.

Какво знаем за неонаталния скрининг за муковисцидоза до момента

Според официалната информация на Министерството на здравеопазването изследването се извършва чрез вземане на няколко капки кръв от петичката на новороденото през първите дни след раждането.

Целта е заболяването да бъде открито възможно най-рано, включително преди появата на първите симптоми.

Допълнителна информация за организацията на разширения скрининг, вкл. неонаталенскрининг за муковисцидоза, беше представена и в интервю на доц. д-р Ирена Брадинова, Началник на Национална генетична лаборатория СБАЛАГ „Майчин дом“, гр. София, публикувано във в. „Труд news“ под заглавие „Още три редки наследствени болести изследваме от тази година“.

В интервюто доц. Брадинова разяснява основните етапи на скрининговия процес и значението на своевременното изпращане на пробите от родилните отделения.

Тя посочва и някои практически предизвикателства, свързани със закъсняващи или некачествено взети проби, както и с непълна информация за контакт с родителите. Същевременно отбелязва, че са предприети действия за подобряване на организацията.

Тези обстоятелства са представени в контекста на разширената скринингова програма като цяло и не следва автоматично да се приемат за установени проблеми конкретно при скрининга за муковисцидоза.

Развитието на подобна мащабна програма е сложен процес, изискващ време, координация и непрекъснато усъвършенстване.

Нови данни от проекта „Геномът на България“

Допълнителен интерес за пациентската общност представляват предварителните резултати от проекта „Геномът на България“.

В публикация на в. „24 часа Пловдив“ от 30 октомври 2026 г., озаглавена „Над 20% от генетичните варианти на българи не се срещат при никои други в света“, се съобщават резултати от анализ на близо 800 генома.

Според публикацията носителството на варианти в CFTR гена, свързан с муковисцидозата, достига почти 7% сред изследваните участници.

Това е интересна научна информация, която заслужава допълнително разяснение.

Важно е обаче да се уточни, че посочените 7% са предварително съобщени данни от конкретна изследвана извадка и не бива автоматично да се приемат за доказана честота на носителство на муковисцидоза сред цялото население на България.

Необходимо е да се изяснят видът и клиничното значение на установените генетични варианти, представителността на изследването и възможното приложение на резултатите за развитието на диагностиката.

Какво предприе “Асоциация муковисцидоза”

В навечерието на 21 ноември – Деня за информираност за муковисцидозата, отправихме официални запитвания относно скрининга за муковисцидоза към специалисти и научни екипи, ангажирани с неонаталния скрининг и генетичните изследвания в България.

Нашата цел е да получим допълнителна, официално потвърдена информация по няколко важни за пациентската общност въпроса:

  • Кога реално е започнал скринингът за муковисцидоза и колко новородени са изследвани до момента?
  • Колко положителни скринингови резултата са установени и при колко деца диагнозата е потвърдена?
  • Какъв е практическият път на новороденото – от вземането на пробата до диагностичното уточняване и насочването към специализиран център?
  • Какъв диагностичен алгоритъм се прилага и кои генетични варианти обхваща?
  • Установява ли се носителство на CFTR варианти и как родителите получават информация за резултатите?
  • Какво е научното значение на предварителните данни от проекта „Геномът на България“?

Това са въпроси, които вълнуват както семействата на хората с муковисцидоза, така и бъдещите родители.

Към момента на подготовката на настоящата публикация очакваме подробни официални отговори на отправените запитвания.

Разбираме, че събирането и предоставянето на обобщена информация изисква време, особено в първите месеци от прилагането на нова национална програма.

Защо тази информация е важна за нас?

Като пациентска организация приемаме информираността като съществена част от подкрепата, която предоставяме на семействата.

За родителите положителният скринингов резултат може да бъде повод за сериозно притеснение. Важно е те да знаят, че положителният скрининг сам по себе си не означава окончателна диагноза, както и какви следващи изследвания са необходими, към кого да се обърнат и каква подкрепа могат да получат.

Също толкова важно е бъдещите родители да разбират какво представлява генетичното носителство, как се унаследява муковисцидозата и какви са възможностите за генетично консултиране.

Ние вярваме, че достоверната информация създава спокойствие, доверие и възможност за навременни решения.

Затова желанието ни е да работим в партньорство с медицинските специалисти, научните екипи и отговорните институции, за да направим тази информация по-достъпна за обществото.

Приветстваме усилията на всички, които участват във въвеждането и развитието на разширения неонатален скрининг в България.

21 ноември – информираността е обща отговорност

За хората, живеещи с муковисцидоза, и техните семейства ранната диагностика не е просто медицинска процедура. Тя е възможност детето да получи необходимите грижи възможно най-рано.

През последните години медицината постигна значителен напредък в лечението на заболяването. Въвеждането на неонаталния скрининг е още една важна стъпка към подобряване на качеството и продължителността на живота на пациентите.

“Асоциация муковисцидоза” ще продължи да следи развитието на програмата, да търси научно обоснована информация и да насърчава диалога между пациентската общност, медицинските специалисти и институциите.

Ще споделим получените официални отговори, за да може тази информация да достигне до семействата, за които е най-важна.

Защото ранната диагноза дава възможност за навременна грижа. А достоверната информация ни помага да използваме тази възможност пълноценно.

Жизненоважно е да знаеш.

Екипът на “Асоциация муковисцидоза”

Източници на информация

1. Министерство на здравеопазването, 18 март 2026 г.
„Министърът на здравеопазването даде официален старт на разширения неонатален скрининг в България“
https://mh.government.bg/bg/novini/aktualno/4695

2. Министерство на здравеопазването, 9 април 2026 г.
„Министерството на здравеопазването предприема нов етап от развитието на неонаталния скрининг в България“
https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/4738

3. Вестник „Труд news“
„Доц. д-р Ирена Брадинова, медицински генетик и педиатър: Още три редки наследствени болести изследваме от тази година“
https://trud.bg — публикация в раздел „Статии“.

4. Вестник „24 часа“, 30 октомври 2026 г.
Любомира Николаева: „Над 20% от генетичните варианти на българи не се срещат при никои други в света“
https://www.24chasa.bg/zdrave/article/23831921

Информацията за близо 7% носителство на CFTR варианти е цитирана от медийната публикация и подлежи на научно уточняване от екипа на проекта „Геномът на България“.